Срок на зреене: 15 септември - 05 октомври
Характеристика:
Произход и разпространение – сортът е пренесен от Одринско в средата на 19 век от Т. Карастоянов и започва да се разпространява от неговия двор затова и наименованието на сорта е такова. Разпространението на сорта в нашата страна започва от 1928 г, но и до днешен ден се ограничава до Пазарджишко, Пловдивско и Старозагорско.
Големина и тегло – плодовете са сравнително изравнени по големина, срено едри, около 60 мм, широки средно 69 мм и тегло 75 – 115 гр.
Форма на плода – плоска, закръглена, слабо оребрена, еднообразни по форма.
Кожицата – жълтозелена, с тъмно червени петна и ивици, гладка с лек восъчен налеп по нея. Характерни са сивите точици, които са многобройни и дребни.
Месото – с много добро качество, слабо кисело, крехко при потребителска зрелост и по твърдо непосредствено след беритбата, със лек аромат, бяло до жълтеникаво.
Беритбена и потребителска зрелост – най- често беритбената зрелост настъпва в началото на октомври, но при засушени и претрупани дръвчета се наблюдава и доста по ранно зреене.
Потребителската зрелост настъпва около месец след беритбената.
Издръжливост на превоз и използуване – плодовете са с висока степен на издръжливост и могат да се превозват бе загуба на продукцията дори и при потребителска зрелост. Използването на плодовете е както за прясна консумация, така и за десерти и печене.
Дървото – силно до много силно растящо, особено в ранна възраст на овошките. При засаждане на този сорт трябва да се знае че необходимото разстояние на дръвчетата едно от друго нетрябва да е по- малко от 4,5 метра. Карастоянката е добър опрашител, цъфти сравнително рано и се опрашва от почти всички други сортове. Плододаването на на „младите“ овошки от този сорт започва чак на 6 – 7 година от засаждането и това е една от причините да не се правят големи насаждения от него. Добивът от едно дърво навлязло изцяло в плододаване може да надхвърли 500 – 600 кг.