Характеристика:
Кивито (актинидия, actinidia) се води южен плод, но добре вирее в повече части на България и най- вече в южните ни части.
Доказано е с не един пример, че актинидията е много
студоустойчива – 18 ; – 23 градуса.
Самото растение е вид лиановидно и задължително трябва да се изгради конструкция (подобна на лозите- висока или ниска), по която да се придържа и да сформира разположението на клоните.
Съществуват два вида киви:
Едното е голото киви “Агрута“, което е самооплождащо се. Неговите плодове са два, до три пъти по малки от обикновеното киви, но по съдържание на полезни вещества и витамини е също толкова богато. Температурата, до която аргутата издържа на измръзване е – 32; – 33 градуса.
Второто е сорт Бруно или сорт Хауърд. И двата сорта са с подобни показатели: нуждаят се от мъжки и женски представители на сорта, за да се извърши опрашване. Опрашването става най- вече чрез пчелите до 85 процента, а останалите 15 процента от вятър и други насекоми. Процеса на опрашване може да се осъществява до около 220 ; 270 метра, а едно мъжко киви може да опраши до 6 или 7 женски кивита.
Плодовете и на двата сорта са около 60 – 70 грама.
От едно растение може да се добият до 170 килограма плод, след десетина – дванадесет години от засаждането му.
Плодовете се обират най- добре в края на октомври началото на ноември и могат да се запазят на хладно няколко месеца.Самите плодове издържат до – 2; -3 градуса и беритбата да се направи по късно, това не е фатално.
Резитбата е относителна и зависи дали кивито е разположено на висока конструкция ( асмалък) или на ниска ( така наречената- на китук), но и в двата случая подобно на лозите се оставят по 2 – 3 “майки“ и младите леторасли се прореждат през няколко , а останалите се подрязват на около 6 – 7 пъпки.